Признавам си – обсебен съм. От мисълта за една блогърка, която знам, че е достатъчно интелигентна, за да бъде много четена и коментирана. От друга, която има чувство за хурмор, но пък на мен това не ми харесва. Мога да бъда харесван само аз! ЯСНО ЛИ ВИ Е??? От трета която... абе, с изключение на две-три блогърки, всичко друго не заслужава вниманието ми, а само моето пренебрежение и омраза...

 

И понеже не мога да достигна интереса който една от тях провокира, се опитвам да я дразня като й казвам да не ми пише на лични. А тя никога не ми е писала, сигурно няма и да ми пише. Затова използвам всеки случай да я наклепам – в нарочен пост или в коментар. Лошото е, че вече не мога да измисля нищо ново, затова си повтарям като латерна онова за неколкократното й напускане с предварително планирано завръщане.
Втората пък много обичам да я обиждам за годините й. Третата... все намирам за какво, по тоя въпрос съм много изобретателен.

Ама това си го признавам само пред мене си, не мога да го кажа публично. Нали съм всеизвестният шериф на мумиите. Е то вярно, че от време на време правя биг мазало навсякъде, но смятам, че съм добронамерен, затова минавам и замазвам колкото мога в последствие. Малко съм непохватен нищо, че съм многословен, та чак логореичен. Но колкото и да съм многословен, не мога да привлека вниманието на всички блогъри и не мога да ги накарам да ме обичат. И това ме прави още по-нещастен.

 

 

Мислите ли, че имам изкривена представа за себе си?

 

Завиждам. На много блогъри завиждам и гледам да ги клепам наред. Завиждам и на много мъже в блога - заради това, че са по-четени и по-интересни от мен, затова, че са по-харесвани от мен, за много неща им завиждам.  И ги мразя даже. Затова ги обиждам. Охооо, ако знаете само как ги обиждам. Като започна, не мога да се спра, затова ходя да обиждам и по други сайтове, не само в блогбегето. Щото толко много омраза не се задържа лесно на едно място.

И аз искам да бъда коментиран от много и различни блогъри, но понеже никой вече не ме е**ва за слива, се налага да се коментирам сам от многото профили, които си създадох за целта. А си ги създадох, защото ми е толкова самотно. Добре, че от време на време минават две приятелки, та  да драснат по някое коментарче за цвят.

Обсебен съм и от това да вися все на първа и да доказвам колко съм велик, умен и ерудиран. Понеже на друго място не мога, използвам трибуната на блогбегето, за да изпъкна.
 

А когато някой се осмели мен да ме наклепа или пък някой от тези, които не харесвам се възкачи на първа, веднага мобилизирам всичките си налични връзки и умения за да изчезнат дипломките на популярните, но омразни за мен блогъри. Освен това, колкото и да е четен даден блогър, щом той ме клепа, значи няма място на първа и трябва веднагически да се изпари от там. Точка! Казах! Аз шериф ли съм тука или какво съм ви аз на вас!!!?

  В кратките мигове на проблясъци осъзнавам колко съм жалък и нещастен, но осъзнавам и това, че не мога нищо да направя, по-силно е от мен.

Понякога забравям, че прасето си е прасе, дори когато чете бизнес новините...




А от всичко най-обичам да нападам останалите блогъри (уточних вече, че изключение правят трите ми приятелки тук) за неща, които сам правя.
  HEEEEEEELP!!!

Изсушените плодове се наричат ошаф, не шериф.:-):-Р

Изсуших се от това да си влизам от профил в профил. Да не мислиш че ми е лесно?

Що не си споменал колко много искаш да ти пишат на ЛС, м?!:):))
Ако излезеш известно верем от мрежата - може и да те сполети.
И любовта, и писмата!:))
Пробвай бе, не е страшно!;)

ама-аха!!!

Но че си прасе е ясно - вместо да четеш "The Economist", четеш тъпия " The Business Week".
Там има само новини за политическата и икономическа криза в Египет.

си правя абонамент и за "The Economist".
Така става ли, шефе?

още не е измислен начин, който да ме принуди да ти пиша на ЛС!:))
Не ме кефиш, мен!
Не ме кефиш...
Кореспонденцията ми е огромна - аз НИЩО не трия. Нямам соъбщения до теб в нея.
А плоския номер - "той/тя го изтри, но аз видях" го пробутвай на някоя млада и неопитна блогърка!
Дано ти се върже някоя, Бооожеее!
От все сърце се моля да ти се върже, та да мирясаш!:):))

Няма по-опитен блогър от мен!!!

Изтритите съобщения изчезват в пощата на този, който ги трие.
При другия адресант си стоят и могат да бъдат прочетени винаги.
не могат да се отворят
съобщения само в случай, че блога е деактвиран
Голямо мазало правиш с тези инсинуации за ЛС тата! :D

Сега те е яд от новата тактика за първа, която приложих вчера, нали?

Ако бяхме наред, анонимен, държавата ни нямаше да е на такъв хал...